СЕДЕМ ЦВЯТА ВЯРНОСТ
Във
верността има малко ленивост, малко страх, малко сметка, малко умора,
малко пасивност, а понякога дори и малко вярност. Етиен Рей
Може да вярвате в нея, но може и да не вярвате. На едни тя е необходима като въздуха, други смятат, че и без нея може да се живее добре. Някои я изискват от другите, а други - преди всичко от себе си, трети пък изобщо от никого нищо не изискват. Тя може да бъде нарисувана в образа на целомъдрена жена, но може да изглежда и като дяволче с рогца. Често пъти я бъркат с постоянството, макар че с него те са само далечни роднини. Нейното име е вярност.
Има вярност с мъжки аромат, има и с женски. Може да си верен на себе си, може да си верен на други. Има вярност към навици и вярност към идеали. При желание в нея може да се види целия спектър от чувства и емоции. Та прилича на дъга - също толкова многоцветна и неуловима, близка и далечна.
В дъгата различаваме седем основни цвята, всеки от тях играе своята си роля, има своя дължина на вълната и своя интензивност. Не може да се каже кой от цветовете е по-важен и необходим. Всичко зависи от това, кой гледа дъгата, под какъв ъгъл и с какво настроение. Същото е и с верността. Независимо от нейната многостранност, някой смята, че верността е невъзможна, ако няма любов и поставя на първо място любовта, друг обяснява, че верността е страх, а трети твърди, че най-важното условие за верността е свободата. Всеки цвят в дъгата може да бъде асоцииран с определено чувство, обясняващо, обуславящо и създаващо вярност. Редът, по който са описани чувствата, не ги подрежда според тяхната значимост, а и съответствието не е потвърдено научно. Това е само размисъл на тема вярност.
*** *** *** *** ***
Червеният цвят на любовта
Независимо че думата "обичам" използваме и когато описваме кулинарните си предпочитания, и по отношение на любим човек, все пак тя означава различни по качество и интензивност чувства. И когато говорим за любов към хората, това чувство придобива различни оттенъци.
Любовта определя мястото и ролята на верността. Тя започва разговора за това чувство и го развива. В недълговечната любов - страст верността най-често ще бъде естествена и непринудена, защото страстта обсебва изцяло, не оставя място за някой друг. Любовта - ревност обикновено предявява свои изисквания пред верността и се опитва да я контролира, защото се бои, че няма да оцелее без вярност. Любовта - дружба, като правило, отделя повече внимание на духовната вярност, на родството на душите. Любовта - мъдрост гледа на верността по-скоро с усмивка, разбирайки, че не е възможно да се изисква от другите и че не е най-важното дали си верен на другия или не, а дали си верен на себе си.
За да е наясно човек с любовта си към другия, той трябва преди всичко да е наясно в любовта към себе си. Тъй като точно от това той трябва да тръгва към всичко. Да обичаш себе си, със своите недостатъци и достойнства, да се приемаш такава, каквато си, не е лесна задача, а за мнозина тя е непосилна. Само не трябва да се бърка любовта към себе си с егоизма и самовлюбеността, които като правило довеждат до съвсем други резултати.
*** *** *** *** ***
Оранжевият цвят на личната самооценка и увереност в себе си
Любовта към себе си помага да се развие увереност и да се оформи адекватна самооценка, които са основополагащите тухлички, върху които се гради основата на здравите отношения. Ако на някой от партньорите, или и на двамата им се струва, че съвсем не са така добри, достойни, забележителни и т.н. , както би им се искало да изглеждат в очите на любимия човек, то това бавно и постепенно подкопава отношенията.
Живели някога един мъж и една жена. Жената била умна и красива, мъжът й постоянно я ревнувал, защото не бил уверен, че е възможно тя да обича само него. Всеки път, когато тя се прибирала у дома, той я разпитвал, къде е ходила, с кого е била. От време на време той й казвал, че краката й са грозни, а и лицето й не е нищо особено. След някой купон, или приятелско гости той й правел скандали и дори й посягал. И в един прекрасен ден всичко това й омръзнало и тя си помислила, че в края на краищата защо пък наистина да не му измени, за да не страда незаслужено. Взела и го направила. Защо да пази верността към онзи, който не е достоен за това?
Живяла някога девойка - мила и добра. Само че малко ценила себе си. Все й се струвало, че не заслужава да има в живота си нищо хубаво. И когато срещнала мъжа, когото обикнала, тя си помислила, че той не е за нея. Всичките негови думи за това, че тя заслужава най-доброто, девойката възприемала като насмешка и смятала, че такъв мъж никога няма да й бъде верен, защото тя не го заслужава. А след това си намерила друг мъж, по-простичък и без претенции и се омъжила за него. И досега живее с него и се мъчи, милата.
Изводите са ясни. Колкото по-голямо е уважението ти към самия себе си, толкова по-малко зависиш от това дали твоят партньор ти е верен или не, и това помага да не се разрушат отношенията поради необосновани претенции. Отсъствието на безпокойство по повод верността на другия съвсем не означава безразличие към човека изобщо. Обратно, именно тук започва онова прекрасно чувство - доверието.
*** *** *** *** ***
За онези, които за да доверяват някому, се нуждаят от постоянно подтвърждение на това, че техният партньор им е верен, италианският психолог Джузепе Чирило създал "пояс на верността на XXI век", който позволява на съпрузите да контролират взаимно верността си с помощта на микропроцесор, монтиран в бикините (или слипа). Изобретеният от италианеца "таймер на верността" се свързва към ластика на бельото и позволява да се записва колко пъти са били сваляни гащичките и колко време човек е оставал без тях.
Да се чете това не е възможно без усмивка. Веднага си мислиш защо просто не се върже с каишка шията на жената, доста по-просто и сигурно е. Или още по-лесно е, когато мъжът й отсъства, тя да стои заключена. Със сигурност няма да има никакви проблеми. Това, което ни въздържа от такива мерки е желанието да сме "цивилизовани". Потенциалните покупатели на подобни колани би трябвало да се замислят, преди всичко за това, че всеки човек има право на личен живот и право на собствен избор.
Способността да доверяваме на другите зависи само от нас, от това, как се отнасяме към себе си, доколко обичаме себе си и да каква степен сме уверени в себе си. Ако доверявате на другия до себе си и му демонстрирате това доверие, то това ще донесе повече положителни резултати, отколкото постоянното следене, разпитване, надзъртане. Защото по този начин вие давате на човека да разбере, че той е свободен да направи своя собствен избор, който вие вярвате, че ще бъде правилен.
*** *** *** *** ***
Зеленият цвят на свободата
Колко хора асоциират верността в отношенията със свободата? Повечето я свързват с дълг и отговорност и това е съвсем обяснимо. Такива хора смятат, че когато младоженците си разменят пръстените и си обещаят да бъдат заедно докато смъртта ги раздели, от този момент встъпва в своите владения негово величество Дългът. Той е предназначен да бъде щит за съблазни, гаранция за спокойствие и мир в семейството. Това е своеобразно прагматично намерение взаимно да си пазят нервите.
Но самата мисъл, че ти си длъжен нещо на друг човек, понякога предизвиква в отговор желанието да излезеш от този коловоз и колкото се може по-бързо. На свобода. И затова толкова често семейните вериги, скрепени с вярност, се асоциират с несвобода.
Свободата в отношенията е възможна. Макар че това изисква определено ниво на взаимоотношенията, когато за дълга не мислят като "ти си ми длъжна", а питат: "какво ти дължа?" Когато всеки от двамата разбира, че той е в правото си да отговаря за своя собствен избор и е свободен да избира това, което иска, без да забравя най-важното условие: неговата свобода завършва там, където започва свободата на другия.
Попитали един мъж, който целия си живот прекарал със своята жена: "Как съумяхте да останете заедно и да сте щастливи толкова дълго?" А той се усмихнал и отговорил: "Просто вратата винаги беше отворена."
Всъщност на какво държите повече: да имате до себе си един свободен човек, който ви е верен или един верен роб?
*** *** *** *** ***
Небесносиният цвят на опита
Смята се, че е трудно да се научи какво е това свобода, ако не знаеш какво е робство. И обратно. Ако не познавахме зимния студ, щяхме ли да се радваме на топлите слънчеви лъчи? И цената на здравето разбираме, едва когато разчетем докторския неразбран почерк. Така е и с верността. По-добре я разбират онези, които имат определен жизнен опит, които са изпитали горчилката на загубата или разклатените отношения, онзи, който е изричал "сбогом" и "прости".
Но това не означава, че трябва задължително да се преживеят всички най-тежки перипетии, за да се оцени това, което човек има. Просто трябва да се цени всеки опит, който животът ни дава възможност да придобием, без да го отхвърляме, без да се боим, стараейки се да оставаме искрени към себе си, уважавайки своя собствен избор.
*** *** *** *** ***
Синьото постоянство
Често пъти хората се отказват от нов опит, за да не разрушат възгледите си, идеите, отношенията, които са установени отдавна. Това е един от защитните механизми на човека, които си изработва човек в живота. Желанието да имаш "сигурен тил", "тихо пристанище" в една или друга степен е валидно за всички. При едни тази потребност от постоянство се проявява чрез особена любов към определено място, при други - това е чашата силно кафе рано сутринта, трети се нуждаят от това да имат до себе си един и същ човек и този списък може да се продължи до безкрайност.
Но в света няма нищо постоянно. Ние се променяме, някой по-бързо, друг - по-бавно. Променят се отношенията между хората. Заобикалящият ни свят също се променя, следвайки динамиката на своето развитие. И колкото и да ни се иска всичко, което ни е скъпо, да бъде винаги с нас и в същия вид, в който ни се иска, това е нереално.
Като правило, искрената вярност един към друг съумяват да запазят онези двойки, в които и двамата партньори са готови да се променят постоянно, да се развиват и да си бъдат интересни един на друг. Умението да откриваш в себе си и в другия до тебе нещо ново не е лесна задачка, и малко хора успяват да я решат.
*** *** *** *** ***
Виолетовият цвят на една съвместимост
Доста по-лесно е да откриваш в другия нещо ново и прекрасно, когато сте съвместими. За да се разбере по-добре какво е това съвместимост, представете си разбита сметана с ягоди. А сега същата сметана, но с пушена риба. Това съвсем не означава, че рибата е нещо лошо. Просто тя не е попаднала в това блюдо, което трябва. Виж, ако ставаше дума за зелен лук, лимонче и т.н., тя със сигурност щеше да остане в такава компания и по-дълго, и с желание.
Така е и с хората. Живее например някой цял живот със сметана, изпитвайки странна неловкост от това, че вкусовете им са съвсем различни, и произходът, и възгледите. А после среща своето лимонче със зелен лук и разбира, че през цялото това време явно не е бил на точното място, защото изобщо не е ягода, а пушена рибка.
Обикновено верността гостува дълго време в онези двойки, където има общи интереси, психологическа и сексуална съвместимост, където на хората им е интересно да прекарват времето си заедно и изобщо партньорите се чувстват както ягоди със сметана.
Човешкото око може да различава в спектъра на слънчевата светлина до 160 различни цветови оттенъка. Така всеки от нас вижда верността по своему, в своя си цвят и оттенък и избраните тук 7 цвята изобщо не изчерпват цялото многообразие. И е невъзможно навярно да се изработи общо определение за вярност, особено ако трябва да се има предвид възраст, личен жизнен опит, ценностна скала и затова всеки я разбира по своему.
Вярност и измяна винаги вървят ръка за ръка и ние постоянно правим избор в полза на едната или на другата. Не е важно дали става дума за отношение, идеали, идеи. Но преди да направи човек своя избор, трябва просто да спре и да се замисли за секунда. За това кой е и какво иска, но и какво може да направи.
Може да вярвате в нея, но може и да не вярвате. На едни тя е необходима като въздуха, други смятат, че и без нея може да се живее добре. Някои я изискват от другите, а други - преди всичко от себе си, трети пък изобщо от никого нищо не изискват. Тя може да бъде нарисувана в образа на целомъдрена жена, но може да изглежда и като дяволче с рогца. Често пъти я бъркат с постоянството, макар че с него те са само далечни роднини. Нейното име е вярност.
Има вярност с мъжки аромат, има и с женски. Може да си верен на себе си, може да си верен на други. Има вярност към навици и вярност към идеали. При желание в нея може да се види целия спектър от чувства и емоции. Та прилича на дъга - също толкова многоцветна и неуловима, близка и далечна.
В дъгата различаваме седем основни цвята, всеки от тях играе своята си роля, има своя дължина на вълната и своя интензивност. Не може да се каже кой от цветовете е по-важен и необходим. Всичко зависи от това, кой гледа дъгата, под какъв ъгъл и с какво настроение. Същото е и с верността. Независимо от нейната многостранност, някой смята, че верността е невъзможна, ако няма любов и поставя на първо място любовта, друг обяснява, че верността е страх, а трети твърди, че най-важното условие за верността е свободата. Всеки цвят в дъгата може да бъде асоцииран с определено чувство, обясняващо, обуславящо и създаващо вярност. Редът, по който са описани чувствата, не ги подрежда според тяхната значимост, а и съответствието не е потвърдено научно. Това е само размисъл на тема вярност.
*** *** *** *** ***
Червеният цвят на любовта
Независимо че думата "обичам" използваме и когато описваме кулинарните си предпочитания, и по отношение на любим човек, все пак тя означава различни по качество и интензивност чувства. И когато говорим за любов към хората, това чувство придобива различни оттенъци.
Любовта определя мястото и ролята на верността. Тя започва разговора за това чувство и го развива. В недълговечната любов - страст верността най-често ще бъде естествена и непринудена, защото страстта обсебва изцяло, не оставя място за някой друг. Любовта - ревност обикновено предявява свои изисквания пред верността и се опитва да я контролира, защото се бои, че няма да оцелее без вярност. Любовта - дружба, като правило, отделя повече внимание на духовната вярност, на родството на душите. Любовта - мъдрост гледа на верността по-скоро с усмивка, разбирайки, че не е възможно да се изисква от другите и че не е най-важното дали си верен на другия или не, а дали си верен на себе си.
За да е наясно човек с любовта си към другия, той трябва преди всичко да е наясно в любовта към себе си. Тъй като точно от това той трябва да тръгва към всичко. Да обичаш себе си, със своите недостатъци и достойнства, да се приемаш такава, каквато си, не е лесна задача, а за мнозина тя е непосилна. Само не трябва да се бърка любовта към себе си с егоизма и самовлюбеността, които като правило довеждат до съвсем други резултати.
*** *** *** *** ***
Оранжевият цвят на личната самооценка и увереност в себе си
Любовта към себе си помага да се развие увереност и да се оформи адекватна самооценка, които са основополагащите тухлички, върху които се гради основата на здравите отношения. Ако на някой от партньорите, или и на двамата им се струва, че съвсем не са така добри, достойни, забележителни и т.н. , както би им се искало да изглеждат в очите на любимия човек, то това бавно и постепенно подкопава отношенията.
Първа приказка
Живели някога един мъж и една жена. Жената била умна и красива, мъжът й постоянно я ревнувал, защото не бил уверен, че е възможно тя да обича само него. Всеки път, когато тя се прибирала у дома, той я разпитвал, къде е ходила, с кого е била. От време на време той й казвал, че краката й са грозни, а и лицето й не е нищо особено. След някой купон, или приятелско гости той й правел скандали и дори й посягал. И в един прекрасен ден всичко това й омръзнало и тя си помислила, че в края на краищата защо пък наистина да не му измени, за да не страда незаслужено. Взела и го направила. Защо да пази верността към онзи, който не е достоен за това?
Втора приказка
Живяла някога девойка - мила и добра. Само че малко ценила себе си. Все й се струвало, че не заслужава да има в живота си нищо хубаво. И когато срещнала мъжа, когото обикнала, тя си помислила, че той не е за нея. Всичките негови думи за това, че тя заслужава най-доброто, девойката възприемала като насмешка и смятала, че такъв мъж никога няма да й бъде верен, защото тя не го заслужава. А след това си намерила друг мъж, по-простичък и без претенции и се омъжила за него. И досега живее с него и се мъчи, милата.
Изводите са ясни. Колкото по-голямо е уважението ти към самия себе си, толкова по-малко зависиш от това дали твоят партньор ти е верен или не, и това помага да не се разрушат отношенията поради необосновани претенции. Отсъствието на безпокойство по повод верността на другия съвсем не означава безразличие към човека изобщо. Обратно, именно тук започва онова прекрасно чувство - доверието.
*** *** *** *** ***
Жълтият цвят на доверието
За онези, които за да доверяват някому, се нуждаят от постоянно подтвърждение на това, че техният партньор им е верен, италианският психолог Джузепе Чирило създал "пояс на верността на XXI век", който позволява на съпрузите да контролират взаимно верността си с помощта на микропроцесор, монтиран в бикините (или слипа). Изобретеният от италианеца "таймер на верността" се свързва към ластика на бельото и позволява да се записва колко пъти са били сваляни гащичките и колко време човек е оставал без тях.
Да се чете това не е възможно без усмивка. Веднага си мислиш защо просто не се върже с каишка шията на жената, доста по-просто и сигурно е. Или още по-лесно е, когато мъжът й отсъства, тя да стои заключена. Със сигурност няма да има никакви проблеми. Това, което ни въздържа от такива мерки е желанието да сме "цивилизовани". Потенциалните покупатели на подобни колани би трябвало да се замислят, преди всичко за това, че всеки човек има право на личен живот и право на собствен избор.
Способността да доверяваме на другите зависи само от нас, от това, как се отнасяме към себе си, доколко обичаме себе си и да каква степен сме уверени в себе си. Ако доверявате на другия до себе си и му демонстрирате това доверие, то това ще донесе повече положителни резултати, отколкото постоянното следене, разпитване, надзъртане. Защото по този начин вие давате на човека да разбере, че той е свободен да направи своя собствен избор, който вие вярвате, че ще бъде правилен.
*** *** *** *** ***
Зеленият цвят на свободата
Колко хора асоциират верността в отношенията със свободата? Повечето я свързват с дълг и отговорност и това е съвсем обяснимо. Такива хора смятат, че когато младоженците си разменят пръстените и си обещаят да бъдат заедно докато смъртта ги раздели, от този момент встъпва в своите владения негово величество Дългът. Той е предназначен да бъде щит за съблазни, гаранция за спокойствие и мир в семейството. Това е своеобразно прагматично намерение взаимно да си пазят нервите.
Но самата мисъл, че ти си длъжен нещо на друг човек, понякога предизвиква в отговор желанието да излезеш от този коловоз и колкото се може по-бързо. На свобода. И затова толкова често семейните вериги, скрепени с вярност, се асоциират с несвобода.
Свободата в отношенията е възможна. Макар че това изисква определено ниво на взаимоотношенията, когато за дълга не мислят като "ти си ми длъжна", а питат: "какво ти дължа?" Когато всеки от двамата разбира, че той е в правото си да отговаря за своя собствен избор и е свободен да избира това, което иска, без да забравя най-важното условие: неговата свобода завършва там, където започва свободата на другия.
Попитали един мъж, който целия си живот прекарал със своята жена: "Как съумяхте да останете заедно и да сте щастливи толкова дълго?" А той се усмихнал и отговорил: "Просто вратата винаги беше отворена."
Всъщност на какво държите повече: да имате до себе си един свободен човек, който ви е верен или един верен роб?
*** *** *** *** ***
Небесносиният цвят на опита
Смята се, че е трудно да се научи какво е това свобода, ако не знаеш какво е робство. И обратно. Ако не познавахме зимния студ, щяхме ли да се радваме на топлите слънчеви лъчи? И цената на здравето разбираме, едва когато разчетем докторския неразбран почерк. Така е и с верността. По-добре я разбират онези, които имат определен жизнен опит, които са изпитали горчилката на загубата или разклатените отношения, онзи, който е изричал "сбогом" и "прости".
Но това не означава, че трябва задължително да се преживеят всички най-тежки перипетии, за да се оцени това, което човек има. Просто трябва да се цени всеки опит, който животът ни дава възможност да придобием, без да го отхвърляме, без да се боим, стараейки се да оставаме искрени към себе си, уважавайки своя собствен избор.
*** *** *** *** ***
Синьото постоянство
Често пъти хората се отказват от нов опит, за да не разрушат възгледите си, идеите, отношенията, които са установени отдавна. Това е един от защитните механизми на човека, които си изработва човек в живота. Желанието да имаш "сигурен тил", "тихо пристанище" в една или друга степен е валидно за всички. При едни тази потребност от постоянство се проявява чрез особена любов към определено място, при други - това е чашата силно кафе рано сутринта, трети се нуждаят от това да имат до себе си един и същ човек и този списък може да се продължи до безкрайност.
Но в света няма нищо постоянно. Ние се променяме, някой по-бързо, друг - по-бавно. Променят се отношенията между хората. Заобикалящият ни свят също се променя, следвайки динамиката на своето развитие. И колкото и да ни се иска всичко, което ни е скъпо, да бъде винаги с нас и в същия вид, в който ни се иска, това е нереално.
Като правило, искрената вярност един към друг съумяват да запазят онези двойки, в които и двамата партньори са готови да се променят постоянно, да се развиват и да си бъдат интересни един на друг. Умението да откриваш в себе си и в другия до тебе нещо ново не е лесна задачка, и малко хора успяват да я решат.
*** *** *** *** ***
Виолетовият цвят на една съвместимост
Доста по-лесно е да откриваш в другия нещо ново и прекрасно, когато сте съвместими. За да се разбере по-добре какво е това съвместимост, представете си разбита сметана с ягоди. А сега същата сметана, но с пушена риба. Това съвсем не означава, че рибата е нещо лошо. Просто тя не е попаднала в това блюдо, което трябва. Виж, ако ставаше дума за зелен лук, лимонче и т.н., тя със сигурност щеше да остане в такава компания и по-дълго, и с желание.
Така е и с хората. Живее например някой цял живот със сметана, изпитвайки странна неловкост от това, че вкусовете им са съвсем различни, и произходът, и възгледите. А после среща своето лимонче със зелен лук и разбира, че през цялото това време явно не е бил на точното място, защото изобщо не е ягода, а пушена рибка.
Обикновено верността гостува дълго време в онези двойки, където има общи интереси, психологическа и сексуална съвместимост, където на хората им е интересно да прекарват времето си заедно и изобщо партньорите се чувстват както ягоди със сметана.
Човешкото око може да различава в спектъра на слънчевата светлина до 160 различни цветови оттенъка. Така всеки от нас вижда верността по своему, в своя си цвят и оттенък и избраните тук 7 цвята изобщо не изчерпват цялото многообразие. И е невъзможно навярно да се изработи общо определение за вярност, особено ако трябва да се има предвид възраст, личен жизнен опит, ценностна скала и затова всеки я разбира по своему.
Вярност и измяна винаги вървят ръка за ръка и ние постоянно правим избор в полза на едната или на другата. Не е важно дали става дума за отношение, идеали, идеи. Но преди да направи човек своя избор, трябва просто да спре и да се замисли за секунда. За това кой е и какво иска, но и какво може да направи.
Мисли за любовта
ЗАДЪЛЖЕНИЕ без любов прави човека РАЗДРАЗНИТЕЛЕН.
ОТГОВОРНОСТ без любов прави човека БЕЗЦЕРЕМОНЕН.
СПРАВЕДЛИВОСТ без любов прави човека ЖЕСТОК.
ИСТИНА без любов прави човека КРИТИКАР.
ВЪЗПИТАНИЕ без любов прави човека ПРОТИВОРЕЧИВ.
УМ без любов прави човека ХИТЪР.
ЛЮБЕЗНОСТ без любов прави човека ЛИЦЕМЕРЕН.
РЕД без любов прави човека ДРЕБНАВ.
ПОЗНАНИЕ без любов прави човека НЕОТСТЪПЧИВ.
ВЛАСТ без любов прави човека НАСИЛНИК.
ЧЕСТ без любов прави човека ВИСОКОМЕРЕН.
БОГАТСТВО без любов прави човека АЛЧЕН.
ВЯРА без любов прави човека ФАНАТИК.
ДЪЛГ, изпълнен с любов, прави човека ЩАСТЛИВ.
ОТГОВОРНОСТ, носена с любов, прави човека ДЕЛИКАТЕН.
СПРАВЕДЛИВОСТ, прилагана с любов, прави човека БЛАГ.
ИСТИНА, представена с любов, прави човека ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН.
ВЪЗПИТАНИЕ, провеждано с любов, прави човека ХАРМОНИЧЕН.
УМ, прилаган с любов, прави човека ЧЕСТЕН.
ЛЮБЕЗНОСТ, изразена с любов, прави човека ОТКРОВЕН.
РЕД, оформен с любов, прави човека ВЕЛИКОДУШЕН.
ПОЗНАНИЕ, приложено с любов, прави човека ТАКТИЧЕН.
ВЛАСТ, упражнявана с любов, прави човека СПРАВЕДЛИВ.
ЧЕСТ, носена с любов, прави човека СКРОМЕН.
БОГАТСТВО, управлявано с любов, прави човека ЩЕДЪР.
ВЯРА, живяна с любов, прави човека ТОЛЕРАНТЕН.
ОТГОВОРНОСТ без любов прави човека БЕЗЦЕРЕМОНЕН.
СПРАВЕДЛИВОСТ без любов прави човека ЖЕСТОК.
ИСТИНА без любов прави човека КРИТИКАР.
ВЪЗПИТАНИЕ без любов прави човека ПРОТИВОРЕЧИВ.
УМ без любов прави човека ХИТЪР.
ЛЮБЕЗНОСТ без любов прави човека ЛИЦЕМЕРЕН.
РЕД без любов прави човека ДРЕБНАВ.
ПОЗНАНИЕ без любов прави човека НЕОТСТЪПЧИВ.
ВЛАСТ без любов прави човека НАСИЛНИК.
ЧЕСТ без любов прави човека ВИСОКОМЕРЕН.
БОГАТСТВО без любов прави човека АЛЧЕН.
ВЯРА без любов прави човека ФАНАТИК.
ДЪЛГ, изпълнен с любов, прави човека ЩАСТЛИВ.
ОТГОВОРНОСТ, носена с любов, прави човека ДЕЛИКАТЕН.
СПРАВЕДЛИВОСТ, прилагана с любов, прави човека БЛАГ.
ИСТИНА, представена с любов, прави човека ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН.
ВЪЗПИТАНИЕ, провеждано с любов, прави човека ХАРМОНИЧЕН.
УМ, прилаган с любов, прави човека ЧЕСТЕН.
ЛЮБЕЗНОСТ, изразена с любов, прави човека ОТКРОВЕН.
РЕД, оформен с любов, прави човека ВЕЛИКОДУШЕН.
ПОЗНАНИЕ, приложено с любов, прави човека ТАКТИЧЕН.
ВЛАСТ, упражнявана с любов, прави човека СПРАВЕДЛИВ.
ЧЕСТ, носена с любов, прави човека СКРОМЕН.
БОГАТСТВО, управлявано с любов, прави човека ЩЕДЪР.
ВЯРА, живяна с любов, прави човека ТОЛЕРАНТЕН.
Ако си тъжен...
Ако
си тъжен, най-добрият лек е да научиш нещо. Това е единственото нещо,
което никога не ти изменя. Може да си болен и тялото ти да изнемощее,
нощем може да лежиш буден и да се вслушваш в разстройството на вените
си, може да тъгуваш по единствената си любов, може да виждаш около себе
си света опустошен или да съзнаваш, че честта ти е стъпкана.
Единственият лек тогава е да се учиш. Научи защо се върти светът и какво
го върти. Това е единственото нещо, което умът не може никога да
изчерпи, към което никога не може да охладнее, от което не може никога
да бъде измъчван или да се страхува и в което не може никога да се
съмнява. Най-подходящото нещо за теб е да учиш. Помисли само колко много
неща има за учене - чиста наука, единствената възможна чистота. За един
човешки живот можеш да изучиш астрономията, за три живота - история, за
шест - литературата. И чак след като си посветил милион живота на
биологията, медицината, теологията, географията и икономиката, тогава
вече можеш да се заемеш да изработиш колело от подходящо дърво или да
прекараш 50 години, като се учиш как да започнеш да се учиш да
побеждаваш противника си във фехтовката. След това отново можеш да се
заемеш с математика, докато дойде време, за да се научиш да ореш (или да
работиш на компютър).
из "Вашите слаби места" - Уейн Дайър
из "Вашите слаби места" - Уейн Дайър
РАЗМИСЛИ ЗА ЖИВОТА
Което е било - няма да се върне!
Което е - ще си отиде!
Липсата на житейски опит е точно толкова опасна, колкото и свръхопита. Последиците са различни, но могат да са еднакво пагубни.
Липсата на модел за подражание може да доведе до неприязън, дори омраза към собствения пол. Липсата на изградена ценностна система от родителите /поради ранната им загуба/ изисква изработка на собствена такава.
В този случай развитието е революционно, а не еволюционно. /Разбира се такова развитие може да се избере и от човек, който не е съгласен с ценностната система на родителите си./ Губи се ценно време, но изградената по този начин ценностна система, макар и с цената на много жертви и загуби, е изключително устойчива. Това изпитание се дава само на хора с много силна психика.
Душата на такъв човек е с мисия да изгради нещо съвършено ново, страдайки много, и да преведе по "утъпкания път" други души, готови да я последват. По този път не се стига до богатства в материалното измерение, богатствата се измерват в жизнени позиции - нов ТИП психика и душевност.
Да създадеш своя ценностна система е много привлекателна мисия. За да построиш нова къща върху основите на стара, тези основи трябва да са много устойчиви. За да създадеш нова ценностна состема, трябва да провериш устойчивостта на всяка стара.
Това, че определена ценност е устояла на много векове, не е непременно гаранция, че тя е подходяща за новото време.
Устойчивостта на системите, схемите и моделите се проверява чрез житейски изпитания. Това ВИНАГИ е болезнено.
Затова пък, духът, натоварен с тази мисия, има много повече възможности за избор и по-голяма свобода да прави този избор, от другите духове. Освен това има и "привилегията" да греши в избора си, като “наказанията” за тези грешки са по-малко болезнени.
Но, поради силно изострената си чувствителност този дух усеща дори най-слабите "шамари" като много сериозно наказание. Но пък и "похвалите" са по-сладки...
Как реагират останалите духове при среща с такъв дух на промяната? По-слабите се страхуват инстинктивно от него, а с времето страхът им се превръща в омраза /ако са принудени от общия план да контактуват дълго с него/. По-силните се опитват да помогнат с каквото могат, но тъй като те подсъзнателно усещат забраната за намеса, помощта им предимно е пасивна. /Активна може да е само за преодоляване на комплекси или за осъзнаването им./
Мисията на създател, еволюционен революционер, се усеща, но е трудно да се формулира. Още по-трудно е да се разбере от младия индивид.
Физическият мозък борави с много ограничен фонд понятия. Възможно е объркване, неразбиране на житейските уроци, трудно общуване с околните, неразбиране от тяхна страна.
Веднъж формулирана, тази мисия прокарва мост между съзнанието и подсъзнанието и двете започват синхронно да работят за изпълнението й. Усещането, съчетано с разбирането на живота, прави изпитанията по-приемливи, духът става по-възприемчив, стресът – съответно - малко намалява, но с това се увеличава много бързината и трезвостта на реагиране. По-лесно е и преодоляването на комплексите, тъй като разпознаването им става много бързо.
Индивидът вече е натрупал достатъчно много други знания и осъзнатата мисия дава разбиране за нуждата от тези знания. До момента те може да са били смятани за интересни, но ненужни и въпреки това трайно запомнени факти, уроци, мъдрости, общи знания...
Например: за градския човек, живеещ в нормални за 20 век условия, ще е странно, но и много интересно да чете и изучава живота
на примитивните общества - сред природата и само с това, което тя дава. Дори изпробва този начин на живот на практика.
Едва осъзнавайки мисията си този човек ще си даде сметка, че подсъзнателно с това е проверил твърдението: "В природата има всичко, от което човек се нуждае!".
За да бъде оценен точно и трайно от духа този опит той бива поставен в екстремна, стресова ситуация, която го принуждава да приложи наученото на практика, а не само като любопитна игра. Когато това стане човек реагира със:"Защо, Господи, какво лошо съм сторил?". Когато осъзнае мисията си, той не пита, а спокойно реагира на предизвикателствата и по-леко понася тежестта на урока.
В търсене на истината, преминавайки през различни житейски изпитания, индивидът изразходва много време - години от живота си. През това време на проверки той не винаги осъзнава ЗАЩО се случва всичко, защо го прави. Сблъсква се със стени от неразбиране, сам той не разбира защо не може или не трябва да прави нещо /та нали точно за това е тук - да провери всяко НЕ МОЖЕ и НЕ ТРЯБВА и да го съизмери с всесилното НЕ ИСКАМ или ИСКАМ/. Едва когато повечето проверки са направени /в полуосъзнато състояние/ му се дава да осъзнае мисията си, за да систематизира натрупания опит, да формулира наученото, да отсее важното...После продължава, но вече дори съзнателно предизвиквайки ситуации.
Силата и самочувствието, които дава осъзнатата мисия са невероятни. Сякаш изведнъж си открил ключовото парченце от пъзела, то е поставено на мястото си, и този пъзел вече не е купчина хаос, а една чудесна картина и на теб ти предстои оттук нататък да я разглеждаш и изучаваш с удоволствие...
Липсата на модел за подражание може да доведе до неприязън, дори омраза към собствения пол. Липсата на изградена ценностна система от родителите /поради ранната им загуба/ изисква изработка на собствена такава.
В този случай развитието е революционно, а не еволюционно. /Разбира се такова развитие може да се избере и от човек, който не е съгласен с ценностната система на родителите си./ Губи се ценно време, но изградената по този начин ценностна система, макар и с цената на много жертви и загуби, е изключително устойчива. Това изпитание се дава само на хора с много силна психика.
Душата на такъв човек е с мисия да изгради нещо съвършено ново, страдайки много, и да преведе по "утъпкания път" други души, готови да я последват. По този път не се стига до богатства в материалното измерение, богатствата се измерват в жизнени позиции - нов ТИП психика и душевност.
Да създадеш своя ценностна система е много привлекателна мисия. За да построиш нова къща върху основите на стара, тези основи трябва да са много устойчиви. За да създадеш нова ценностна состема, трябва да провериш устойчивостта на всяка стара.
Това, че определена ценност е устояла на много векове, не е непременно гаранция, че тя е подходяща за новото време.
Устойчивостта на системите, схемите и моделите се проверява чрез житейски изпитания. Това ВИНАГИ е болезнено.
Затова пък, духът, натоварен с тази мисия, има много повече възможности за избор и по-голяма свобода да прави този избор, от другите духове. Освен това има и "привилегията" да греши в избора си, като “наказанията” за тези грешки са по-малко болезнени.
Но, поради силно изострената си чувствителност този дух усеща дори най-слабите "шамари" като много сериозно наказание. Но пък и "похвалите" са по-сладки...
Как реагират останалите духове при среща с такъв дух на промяната? По-слабите се страхуват инстинктивно от него, а с времето страхът им се превръща в омраза /ако са принудени от общия план да контактуват дълго с него/. По-силните се опитват да помогнат с каквото могат, но тъй като те подсъзнателно усещат забраната за намеса, помощта им предимно е пасивна. /Активна може да е само за преодоляване на комплекси или за осъзнаването им./
Мисията на създател, еволюционен революционер, се усеща, но е трудно да се формулира. Още по-трудно е да се разбере от младия индивид.
Физическият мозък борави с много ограничен фонд понятия. Възможно е объркване, неразбиране на житейските уроци, трудно общуване с околните, неразбиране от тяхна страна.
Веднъж формулирана, тази мисия прокарва мост между съзнанието и подсъзнанието и двете започват синхронно да работят за изпълнението й. Усещането, съчетано с разбирането на живота, прави изпитанията по-приемливи, духът става по-възприемчив, стресът – съответно - малко намалява, но с това се увеличава много бързината и трезвостта на реагиране. По-лесно е и преодоляването на комплексите, тъй като разпознаването им става много бързо.
Индивидът вече е натрупал достатъчно много други знания и осъзнатата мисия дава разбиране за нуждата от тези знания. До момента те може да са били смятани за интересни, но ненужни и въпреки това трайно запомнени факти, уроци, мъдрости, общи знания...
Например: за градския човек, живеещ в нормални за 20 век условия, ще е странно, но и много интересно да чете и изучава живота
на примитивните общества - сред природата и само с това, което тя дава. Дори изпробва този начин на живот на практика.
Едва осъзнавайки мисията си този човек ще си даде сметка, че подсъзнателно с това е проверил твърдението: "В природата има всичко, от което човек се нуждае!".
За да бъде оценен точно и трайно от духа този опит той бива поставен в екстремна, стресова ситуация, която го принуждава да приложи наученото на практика, а не само като любопитна игра. Когато това стане човек реагира със:"Защо, Господи, какво лошо съм сторил?". Когато осъзнае мисията си, той не пита, а спокойно реагира на предизвикателствата и по-леко понася тежестта на урока.
В търсене на истината, преминавайки през различни житейски изпитания, индивидът изразходва много време - години от живота си. През това време на проверки той не винаги осъзнава ЗАЩО се случва всичко, защо го прави. Сблъсква се със стени от неразбиране, сам той не разбира защо не може или не трябва да прави нещо /та нали точно за това е тук - да провери всяко НЕ МОЖЕ и НЕ ТРЯБВА и да го съизмери с всесилното НЕ ИСКАМ или ИСКАМ/. Едва когато повечето проверки са направени /в полуосъзнато състояние/ му се дава да осъзнае мисията си, за да систематизира натрупания опит, да формулира наученото, да отсее важното...После продължава, но вече дори съзнателно предизвиквайки ситуации.
Силата и самочувствието, които дава осъзнатата мисия са невероятни. Сякаш изведнъж си открил ключовото парченце от пъзела, то е поставено на мястото си, и този пъзел вече не е купчина хаос, а една чудесна картина и на теб ти предстои оттук нататък да я разглеждаш и изучаваш с удоволствие...
Забавни текстове
1.Ако трети ден не ви се работи, значи е сряда.
2.Ако сте се събудили сутринта и не ви се става, значи сте спали прав.
3.Ако сте пили добре, значи утрото ще е лошо! Ако утрото е добро, значи сте пили лошо!!!
4.Ако се возите в кола и силно са ви ударили - излезте и проверете: ако са ви ударили отзад е на пари, ако е отпред - на бой.
5.Презерватив, намерен от жена ви във вашето палто - имали сте подарък при покупката на чадъра...
6.Ако ви боли глава - значи имате такава...
7.Ако един мъж отваря вратата на колата на жена, то това е или нова кола или нова жена.
8.Колкото по-добре се вижда деколтето - толкова по-трудно ú се запомня лицето.
9.Ако децата отиват на училище официални и носят цветя, то скоро ще трябва да се прекопават картофите.
10.Ако, излизайки от помещението се закачите за дръжката на вратата, обезателно ще се върнете.
11.Ако около слънцето са се появили кръгове - време е да проветрите стаята и да измиете прозорците.
12.Ако ракията се пие тежко и трудно - чакайте я обратно!
13.Ниско-летящи гълъби над главата – предстои ви пране.
14.Ако в дъждовно време сте си забравили чадъра, то задължително ще се намокрите.
15.Ако псувате тихо, значи гърлото ви е простудено.
16.Ако пърхота ви се движи - това са въшки!
17.Който търси, той знае нещо.
18.Минута смях прибавя година живот. Условно.
19.Ако ти отново си качила 5 кг тази седмица, значи на тази диета те е посъветвала най-добрата ти приятелка.
20.Детска мъдрост: ако мама се смее на шегите на татко, значи вкъщи има гости.
21.Да ходиш на работа е на пари.
22.Ако кучето ви е казало"Здравей стопанино" - значи просто не е искало да ви плаши със своя лай!
23.Ако бутате трохите от масата на земята с ръка, то това е на скандал с жената.
24.Ако жената ви мами, значи не сте ú безразличен.
25.Ако един кон ви говори, че сте смахнат, то това си е самата истина...
26.Пътя до хладилника на една жена минава през сърцето ú.
27.Ако сте се събудили с момиче, с което вчера сте се запознали и тя не си тръгва, то това е вашата жена...
Похвали се и ти: http://www.recordbg.com/
2.Ако сте се събудили сутринта и не ви се става, значи сте спали прав.
3.Ако сте пили добре, значи утрото ще е лошо! Ако утрото е добро, значи сте пили лошо!!!
4.Ако се возите в кола и силно са ви ударили - излезте и проверете: ако са ви ударили отзад е на пари, ако е отпред - на бой.
5.Презерватив, намерен от жена ви във вашето палто - имали сте подарък при покупката на чадъра...
6.Ако ви боли глава - значи имате такава...
7.Ако един мъж отваря вратата на колата на жена, то това е или нова кола или нова жена.
8.Колкото по-добре се вижда деколтето - толкова по-трудно ú се запомня лицето.
9.Ако децата отиват на училище официални и носят цветя, то скоро ще трябва да се прекопават картофите.
10.Ако, излизайки от помещението се закачите за дръжката на вратата, обезателно ще се върнете.
11.Ако около слънцето са се появили кръгове - време е да проветрите стаята и да измиете прозорците.
12.Ако ракията се пие тежко и трудно - чакайте я обратно!
13.Ниско-летящи гълъби над главата – предстои ви пране.
14.Ако в дъждовно време сте си забравили чадъра, то задължително ще се намокрите.
15.Ако псувате тихо, значи гърлото ви е простудено.
16.Ако пърхота ви се движи - това са въшки!
17.Който търси, той знае нещо.
18.Минута смях прибавя година живот. Условно.
19.Ако ти отново си качила 5 кг тази седмица, значи на тази диета те е посъветвала най-добрата ти приятелка.
20.Детска мъдрост: ако мама се смее на шегите на татко, значи вкъщи има гости.
21.Да ходиш на работа е на пари.
22.Ако кучето ви е казало"Здравей стопанино" - значи просто не е искало да ви плаши със своя лай!
23.Ако бутате трохите от масата на земята с ръка, то това е на скандал с жената.
24.Ако жената ви мами, значи не сте ú безразличен.
25.Ако един кон ви говори, че сте смахнат, то това си е самата истина...
26.Пътя до хладилника на една жена минава през сърцето ú.
27.Ако сте се събудили с момиче, с което вчера сте се запознали и тя не си тръгва, то това е вашата жена...
Похвали се и ти: http://www.recordbg.com/
Писмо от мама
Мили Ваньо!
Ако четеш сега тази страница, това означава, че най-сетне ти е свършил интернета. Не се опитвай да звъниш на нашия доставчик или да бърникаш в настройките на браузъра.
Трябва да направиш следното:
- Върви в аптеката на ъгъла, купи лекарства за дядо - рецептите са в антрето, на лавицата под огледалото. Освен това, иди в кварталния магазин - вземи 2 пакета 1,5% мляко, кашкавал на резени и кутия чай. От плод-зеленчука до спирката купи 2 кг картофи, половин кило лук и 1 зелка. Запази всички касови бележки.
- Забравих си мобилния. Звънни на баща си на работа, кажи, че снимките няма да станат днес. Предай му също, че го моля да вземе прането от химическото на връщане от работа. Преди да звъннеш пусни програмата с иконка на телефон (на десктопа в горния десен ъгъл) и запиши отговора на татко си във файл с разширение *.wav.
- Напиши си домашните - туй че имаш само по математика не е повод да го оставяш за довечера. Страници от учебника - 116, 121 и 118. Внимавай с трета задача - трябва да съставиш уравнение, а не да докарваш отговора под задачата (и без туй в него има печатна грешка). На останалите задачи не са дадени отговори.
- След това си разтреби стаята. Като прибереш всичко, преброй частите на конструктора в пластмасовата кофа, броя дискове с игри на лавицата, броя колички в кутията и броя роботчета.
- След това можеш да отвориш браузъра и да напишеш като адрес http://получените числа, разделени с точки.
- Ще ти се отвори таблицата за управление на акаунтите на нашата домашна подмрежа. За да получиш достъп до нея, въведи в прозорчето ”парола” отговорите на втора, трета и първа задача от учебника.
- Намери в лявата колонка нашия IP и внимателно въведи в съседното прозорче /където е ”начин на разплащане - с карта”/ двете последни цифри от всяка касова бележка (от кода, който е най-долу): общо за зеленчуци, чай, мляко+хляб, сустак, флексалис и билкова настойка. Допълни до края с нули и натисни бутона ”ОК”.
- След това можеш да ползваш интернет отново. Ако случайно се обади ядосан чичко, който твърди, че е ”системен администратор” и почне да псува в слушалката, пусни му записа на отговора на баща ти от файла.
Надявам се, че ще успееш. А аз като се върна довечера, ще ти разкажа приказка как една малка хакерка със своята група някога разбивала сървърите на Майкрософт и на арабските терористи.
Целувам те!
Мама
Няма коментари:
Публикуване на коментар