Родина

Тихото гнездо и Ботаническата градина

 

 Обикаляйки в Балчик румънските владения на княз Сатмаре, през 1921 година, румънската кралица Мария се влюбва в това място. По-късно, тя ще го нарече "Тенха юва" или Тихото гнездо.

 

Строежът на самия Дворец е извършен от италианските архитекти Августино и Америго през периода 1924-1927 година. Специално поканен за да сътвори красивите паркове, е швейцарецът Жун Жани. По-късно, през 1937 година той умира и делото му довършва швейцарец от еврейски произход Гутман. Освен това по изграждането на това прекрасно място ,са работили безвъзмездно и много местни жители.

А под дворцовия параклис, на южната страна на първата тераса можем да открием даже вградена възпоменателан плоча за признателност: "За спомен на Денис Гаетано, доверен мой помощник, иззидал из основи това място. 14 май 1930г. Мария"

 

 Това, което прави впечатление в Двореца, е различните религиозни сюжети, архитектурна композиция, митологични персонажи.

 

 Между тях е декоративната джамия с минаре, поставените на много места кръстове с надписи на черковнославянски език- донесени от гробищата на манастирите в Молдова. Също така византийски православен параклис, колонади и двор в мавритански стил, красиви митологически същества по чешмите. Елинистичният мраморен трон бил докаран чак от Флоренция, "съжителствайки" с езически барелефи, мюсюлмански каменни надгробия с изваяни чалми, огромни глинени делви от Мароко.

 

 Това странно съчетание се дължи на учението на персиеца Бахауллла, на което Мария била поклонничка. Религията проповядва единство на Бога , единство на всички религиозни учения и човешкия род.

И всички тези чудновати неща, са прегърнати от невероятните паркове, тераси, градини и уханни цветя.

Преминавайки между красиви порти от ковано желязо, лабиринти от водни канали и водни огледала, там можеш да усетиш, защо кралицата е изпитвала такъв трепет към Тихото гнездо. Ще се разходиш из Гетсиманската градина / най-източната част от парка/ или пък Градината на Аллах /там където сега са кактусите/,или новата Плачеща градина с плачещи върба, вишна и кедър. Незабравяй да минеш през Моста на въздишките или да поседнеш под най-голямата на балканския полуостров магнолия. Това ухание, няма с какво да сравниш. Тук ще видиш нимфеума /римска баня/ и красиви водопади. Лабиринти от тайнствени и красиви места.

Около Двореца в Балчик се намира и университетската ботаническа градина, създадена през 1955, която се е сляла с историята на Двореца. В нея могат да се открият около 370 етикетирани растителни вида - дървета и храсти. Особено внущаваща е кактусовата колекция от 600 индивида.

Казват, че през 30-те години на миналия век, румънската кралица Мария, получила като подарък двойка тюлени. Първоначално живеещи в заградена територия на бреговете на Балчик, скоро тя решила, да ги пусне на свобода, предполага се, че те са се адаптирали и създали поколения, обитавайки подводните пещери на Тюленово.

 

 Вечерта на 18 юли 1938 г, след боледуване кралица Мария умира в Румъния. Предсмъртното желание на кралицата, сърцето й да бъде съхранено в дворцовия параклис "Света Богородица", е изпълнено. Две години по-късно, когато Южна Добруджа е върната на България, златното ковчеже със сърцето на кралица Мария е отнесено отново в Румъния.

Нос Калиакра, резерват Калиакра

 

Нос Калиакра се намира на около 12 км от Каварна. Получил името си от гръцки в превод "добър /хубав/ нос", висок 70 метра той е вдаден 2 км в морето. С това си име се споменава за първи път в морска карта от 1318 година. Най-ранни заселници по тези места около 4 в. пр.н.е. били тиризите / тракийско племе/, използващи непристъпността на скалите за да построят крепостна стена. Те дали и първото име на местността - Тиризис. 

 

 През елинистичната епоха е построена и втората крепостна стена, по-късно е разширена и първата крепост. И днес на Калиакра могат да се видят останки от трите отбранителни линии. През периода 341-342 година са построени и кръгли кули, а през втората половина на 4 век, е изградено и третото укрепление. 

 

 Част от носа и местността около него, е обявена за природен резерват "Каликра" през 1941 година. От 2003 година средновековната крепост Каликра и акваторията около село Българево на площ 5359.1 дка са обявени за археологически резерват. Впечатляващото си светлинно, художествено оформление е поставено през август 2006 година.

Именно тук на Каликра, през 1444 година са спрели войските на Владислав III Варненчик - крал на Полша и Унгария, в похода си срещу Османската империя, преди битката във Варна на 10 ноември 1444 г.

Пак тук, Адмирал Ушаков разбива турската армада /31 юли 1791г/, с което се слага край на Руско - Турската война от 1787 - 1791 година

През втората половина на XIV в., Каликра е била столица на т. нар. Добруджанско (Карвунско) княжество на българския владетел Добротица. Запазени са част от българска църква, жилищните сгради водопровода, баните и резиденцията на княза.

Няма начин да не сте чували легендата за Калиакра, за 40-те девойки, завързали плитките си и хвърлили се в бурното море, за да се не попаднат в ръцете на османските поробители. Друга легенда разказва, как покровителя на моряците Свети Никола, бягайки от турците където стъпвал Бог удължавал земята под краката му. Там, където поробителите го хванали е изграден параклиса "Св. Никола" - действал от 1904 до 1941 година, възстановен отново през 1993 година. На същото място по турско време е имало и дервишки манастир /дервиш-мохамедански монах/. 

 

 В музея на носа, можете да видите експозиция от предмети от бита на населението, а също и макет - възстановка на крепостните стени на Каликра - осветени и озвучени. Около водите и пещерите на резерват Калиакра могат да се наблюдават три защитени видове делфини-обикновен делфин, муткур и афала, също така и качулатия корморан. Някога във водите и скалите на нос Калиакра, подобно и в Тюленово намирал убежище и изчезналия вече тюлен-монах. 

 

 

 

 

На територията на Каликра няма почивна база, но за това пък има ресторанти с разнобразно меню.

Курорт и Природен парк - Златни пясъци

 

 Курортът Златни пясъци се намира на 20 км от Варна. В годините, когато местността не била туристическа дестинация носела името Узун Кум /в превод от турски Дълъг пясък/.

 

 

За даденостите на "златния пясък" първи заговарят братя Карел и Херман Шкорпил още през 1915 година. Идеята им била да се изгради морски санаториум и летни жилища. Макар, че санаториумът, който плануват се построява в близост до курорта Св.св. Константин и Елена, през 1924 година Карел Шкорпил успява да убеди комисия с председател Петър Стоянов, да се разчисти мястото от буренака за да се превърне в лятна детска колония. Сегашното си име, курортът получава през 1937 година, кръстен така от Братя Шкорпил заради чистия златист пясък.

С постановление на Министерски съвет от 01.12.1955г., се поставя отговорната задача да бъдат изградени два курортни комплекса край Варна: Дружба и Златни пясъци. Обявен бил конкурс за авторски колектив, за проектиране на курорта Златни пясъци.

Така начело с главен проектант архитект Георги Ганев, първи проектантски колектив станали архитектите Рачо Сточнов, Доиян Морозов и Милко Матеев. Така на 11 август 1956 година е направена първата копка на курорта Златни пясъци. Мястото е било там където днес се намира днешния хотел Лилия.

Първият хотел построен в курорта се казвал Родина, открит на 30 юни 1957 година. Първите посетитетели, били съветски туристи, дошли за баскетболни първенства. Същата година, били открити и първите ресторанти в комплекса. Така на първия етап на строителството били открити 8 хотела, 5 ресторанта и 1 сладкарница. През годините на няколко етапа още се построяват и други хотели и заведения. Като винаги строители са се стремели да запазят уникалната природа на "Узун Кум", причината поради която съществува курорта. През 1998 курорта е обявен за приватизация, с годините става 100 % частен. Строителството продължава и до ден днешен, като на място на старите вече хотели, се изграждат нови, по-модерни такива.

 

В Златни пясъци летния сезон кипи, хора, купони, веселба, но ако това не ви допада октомври месец е по-спокоен. Курорта е обсипан със скулптури на съвременното изкуство. Особено интересни са някой от душовете. Определено можеш и тях да определиш като изкуство. Освен това има всякакви съоръжения за спорт - стрелба с лък, гмуркане, уиндсърф, тенис-кортове, мини голф, игрища за волейбол, баскетбол и други. При атракциите за забавления едни от най-отличаващите са виенското колело и водния парк . Акваполис е първият в България воден увеселителен парк /изграден 2003 г./ и може да приеме 3000 посетителя едновременно.

Около територията на комплекса се намира Природен парк - Златни пясъци, обявен за такъв през 1943 година. Природният парк е един от най-малките в България, но е дом за голям брой защитени растителни, животински, земноводни, влечуги у пернати видове. Тъй като курорта обсебва голяма част от площа му, на няколко пъти природния парк се разширява, а през 1977 година, се изваждат площите на курортния компекс "Златни пясъци". На територията на природния парк са и защитените местности "Побити камъни" и "Камчийски пясъци"

Несебър - стария град

 

 

 Несебър е разположен върху малък остров, който e вързан със сушата с провлак, дълъг 400 м. Несебър е един от най-старите градове в Европа и най-богат на архитектурни паметници от средновековието в България. Наследник е на древното тракийско селище Menebria, основано през второто хилядолетие пр. Хр. По-късно, в началото VI век пр. Хр, става гръцка колония (Месембрия) и важен търговски център. 

 

 

 През 71 г. пр.Хр., Месембрия пада под властта на Римската империя, но запазва сравнителна независимост, като например правото да сече собствени монети. След разпадането на Римската империя, градът е Византийска крепост от значителна важност, докато не е бива завладяна от Хан Крум през 812 г след 2-седмична обсада.



През 1956г. градът е обявен за архитектурно-археологически резерват. Останките от антична крепостна стена с порта от ІІІ-ІV в., несебърските църкви от V-VІ в. и по-късните, от средновековието (Х-ХІV в.), които са изящни произведения на средновековната българо-византийска архитектура и около 60 възрожденски къщи, придават неповторим облик и особена атмосфера на града. Старинната част на гр. 

 

 

 

 Несебър е паметник на културата от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. 

 

 

Пловдив-стария град

 

 

 

Пловдив е втория по брой на населението град в Република България след София и 84-ят в Европейския съюз. Той е административен център на Южен централен район, Област Пловдив и на четири общини: Пловдив, Марица, Родопи и Куклен. Градът е важно икономическо, транспортно, културно и образователно средище за цялата страна.

 

 

 

 Пловдив е град с население 379 493 души.[1] Разположен е в централната част на Северна Тракия, на двата бряга на река Марица. Отстои на 15 км северно от Родопите и на 50 км южно от Стара планина. Градът е застроен в подножията на седем сиенитни хълма, поради което често е наричан „Градът на хълмовете (тепетата)“(или „Градът на седемте хълма“).

 

 

 В Пловдив се провеждат множество икономически и културни мероприятия, сред които Международният панаир, Международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, Телевизионният фестивал „Златната ракла” и други. В града са запазени много паметници от Античността, сред които Античният театър, Римският одеон, Агората (Римският форум), Римският стадион, късноантична сграда „Ейрене” и други. През 12 век пр.н.е. праисторическото селище на Хълма на стражите (Небет тепе) прераства в древнотракийския град Евмолпия, който е един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Останките от него могат да бъдат видени и днес.